Урок по биология.
Учителката разяснява на децата:
-Деца, знаете ли че тичинките и плодника – това са
половите органи за размножение на цветята?
-Ужас! – изцепил се Иванчо от задния чин. – А аз съм ги
мирисъл!
Иванчо имал голяма дарба да рисува.
Бил направо гениален художник. Каквото и да нарисува,
толкова добре го докарвал, че изглеждало като истинско.
Веднъж в училище, както си седял в час, от скука си
драскал по чина и нарисувал муха. Учителката минала
покрай него и видяла мухата. Помислила я за истинска.
Замахнала с ръка да я убие и си ударила ръката в чина.
- Иване, утре баща ти да дойде в училище.
На следващия ден бащата на Иванчо пристигнал да се
срещне с учителката.
- Иванчо има голяма дарба като художник – казала
учителката , – но не я използва по предназначение. Вчера
нарисува муха на чина. Аз замахнах да я убия и си
изкълчих китката.
- Това не е нищо - казал бащата на Иванчо. – Преди
седмица тоя келеш беше нарисувал във ваната крокодил.
Толкова добре го беше нарисувал, че като влязох и го
видях, от страх изхвърчах през първата врата,
която видях. Оказа се, че този келеш и вратата беше
нарисувал.
В училището имало конкурс за
говорещи животни. Всеки ученик донесъл някакво говорещо
животно, каквото успял да намери. Донесли папагали,
скорци, врани. Иванчо донесъл таралеж.
Всички деца се събрали около Иванчо и започнали да
спорят дали таралежът наистина може да говори.
- Да бе да, таралежа не може да говори – казал Гошко.
- Може и още как. Гледайте – казал Иванчо и си заврял
пръста в задника на таралежа. Таралежът издал следния
звук:
- С-с-с-с-с-с-с...
- Е и к’во? Нищо. Не говори.
- Говори бе. Ще видите – казал Иванчо и пак си заврял
пръста в задника на таралежа. Таралежът пак:
- С-с-с-с-с-с-с...
- Абе ти се бъзикаш с нас. Таралежа не може да говори –
казали пак децата.
- Не се бъзикам бе. Гледайте пак.
Иванчо пак си заврял пръста в задника на таралежа.
Таралежът пак:
- С-С-С-С-С-С-С-С....С-С-С- С-СТИГА БЕ!
Завели
учениците на посещение в полицията. Да разгледат, как
работят чичковците полицаи и как залавят бандити. Един
полицай развеждал децата из различните помещения на
полицейското управление. Показал им ареста, стаята за
почивка, стаята за разпити. Стигнали до стаята за
разпознаване.
- А това деца е стаята за разпознаване на заподозрени.
На стената на стаята имало голяма снимка на издирван
бандит. Децата я видели и се развикали:
- Чичко полицай, това издирван бандит ли е?
- Да, деца – отговорил полицая. - Това е много опасен
бандит, който го издирваме от много време насам и ни е
много трудно все още да го заловим.
Тогава Иванчо се провикнал отзад:
- Искам нещо да попитам. Защо не сте го арестували, когато
... сте му правили снимката?
Полицаят гузно замълчал.
Учителката изпитва децата в класа. Ядосана е:
-Петърчо?!
-К’во?
-Ще ти кажа аз на тебе „к’во”! Дяволите ще те
вземат! Стани, когато говориш с учителката!
Колко е 2 и 2?
-5.
-Идиот! Няма да стане от тебе инженер! Двойка!
Седни си!
-Драганчо?!
-К’во?
-Ще ти кажа аз на тебе „к’во”! Дяволите ще те
вземат! Стани, когато говориш с учителката.
Колко е 2 и 2?
-Ами ... 3.
-Идиот! Няма да стане и от тебе инженер! Двойка!
Седни си!
-Иванчо?!
-Да, госпожо?
-Колко е 2 и 2?
-4.
-Браво! Ще стане от тебе инженер!
-Госпожо?! – продължил Иванчо.
-К’во?
-Ще ти кажа аз на тебе „к’во”. Дяволите ще те
вземат! Стани, когато говориш с инженер!