Иванчо и баща му вървят по улицата и по едно време минали покрай една сграда със спуснати пердета и червени фенери отпред.
- Тате, тате, каква е тази сграда?
- Никаква. Върви - казал засрамен бащата.
- Кажи ми де. Каква е тази сграда?
- Сега ти е рано. Като пораснеш, ще разбереш.
Прибрали се вкъщи. Но Иванчо го мъчи любопитството. Промъкнал се тайно до портфейла на баща си. Гепил 20 лева и се измъкнал от вкъщи. Отишъл веднага до сградата с червени фенери. Влязъл вътре. Там го посрещнала една дебела госпожа по пенюар.
- Какво искаш бе, момче?
- Имам 20 кинта - казал Иванчо. – Какви работи предлагате тук? Искам да ги ползвам.
- Чакай малко - казала госпожата и отишла в една задна стая.
Там бил баш шефът. Госпожата му казала, че някакво хлапе е дошло с 20 лева. Какво да прави? Шефът помислил и и казал:
- За вечеря поръчахме палачинки. Мисля че са останали няколко. Дай му ги и го отпрати.
Госпожата се върнала при Иванчо и му донесла 6 палачинки.
- Палачинки предлагаме тука - му казала тя.
Дала му палачинките. Взела му 20 лева и му върнала ресто 17 лева. Иванчо се прибрал вкъщи. Баща му вече бил разкрил кражбата от портмонето и бягството на Иванчо и бил побеснял.
- Къде ходиш бе, келеш?
- Тате, тате, няма да повярваш. Ходих до оная къща с червените фенери. Дадох им 20 кинта. Те ми върнаха ресто 17 и в същото време се облажих със 6 парчета. Толкова бях настървен, че две ги оправих още на тротоара.